Постинг
21.05.2010 20:39 -
Зъболекар
С изненада открих че утре имам час за зъболекар, всъщност не го открих а ми го напомниха, защото преди три седмици запазих час за мен, за жена ми и за сина ми вкупом. Аз имам много голям страх от зъболекар, обикновенно има чувството че ще предам богу дух, когато седя на зъболекарския стол и точно заради това имам много сериозни проблеми със зъбите.
Мойте проблеми се коренят далеч назад, когато трябваше задължително да се ходи на зъболокар в училище, но училищния зъболекар изпозваше едни и същи бургии за 700 деца, които по разбираеми причини бяха изхабени. След като се измъкнах от училище и взех нещата в свои ръце спрях да ходя на зъболекар, с цел да се предпазя от ужаса на зъболекарския стол.
В същото време лошото състояние на зъбите ми ме доведоха до още по-големи проблеми и обикновенно отивах на зъболекар след като положението не се издържаше повече. спомням си че дори обикалях по Витошка в 4 сутринта и дори стигнах до кабинета на моя зъболекар пеша, който се намираше на 6 километра от Витошка, защото не можех да заспя от болка. Болката беше страшна, но психиката на човек е много по-страшна, защото в момента в който пристигнах навреме през кабинета на моя зъболекар тя спря, въпреки че беше ужасна повече от 6 часа.
Явно стаха от зъболекар е много по-силен от самата болка. Този зъболекар си го намерих, защото той обикновенно ми обръща внимание и разбира много добре трудното ми психическо състояние когато седя на неговия стол. Обикновенно дори и да чакт много други негови клиенти спира, когато види че вече умирам от ужас и сърцето ми е достигнало повече от 200 удара в минута, не защото ме боли а защото много скоро ще припадна от ужас.
След това започваме да си говорим за обикновенни житейски неща, които ме разсейват и потта по гърба ми спира да тече, въпреки че тениската вече има достатъчно количество вода и в същия момент съм отслабнал с поне два килограма. Гадна работа, няма нищо по гадно от това да се ходи на зъболекар.
В същото време малкия ми син досега се сдоби с 5 кариеса, а утре ще правим шестият. Това го отдавам на неистовото желание на баба му и дядо му да задоволят неговите щения да консумира захарни неща. Аз разбирам много добре, че е много трудно да го огранича от захарните неща, след като всички негови приятели получават огромно количество захар и затова измилих такатика, в която само в Неделя го водя на истинска сладкарница, но все пак той трябва да посещава баба си и дядо си, което е направо разбиващо за моята тактика.
Донякъде това ми дава възможност да му кажа, че не искам да му причинявам болката при зъболекаря, въпреки че той не изпитва болка, защото самият зъболекар е доста внимателен, но веднъж се случи така че потече малко кръв и това го накара да изпита ужас от това което е изплюл, след което трябваше да тичам много бързо за да го настигна на почти 100 метра от зъболекарския кабинет.
В това отношение бабите са много вредни, но нищо не мога да направя затова. Така или иначе утре ще трябва да се подложа на големият ужас, за да подам възпитание че редовното посещение на зъболекар е много важно.
Мойте проблеми се коренят далеч назад, когато трябваше задължително да се ходи на зъболокар в училище, но училищния зъболекар изпозваше едни и същи бургии за 700 деца, които по разбираеми причини бяха изхабени. След като се измъкнах от училище и взех нещата в свои ръце спрях да ходя на зъболекар, с цел да се предпазя от ужаса на зъболекарския стол.
В същото време лошото състояние на зъбите ми ме доведоха до още по-големи проблеми и обикновенно отивах на зъболекар след като положението не се издържаше повече. спомням си че дори обикалях по Витошка в 4 сутринта и дори стигнах до кабинета на моя зъболекар пеша, който се намираше на 6 километра от Витошка, защото не можех да заспя от болка. Болката беше страшна, но психиката на човек е много по-страшна, защото в момента в който пристигнах навреме през кабинета на моя зъболекар тя спря, въпреки че беше ужасна повече от 6 часа.
Явно стаха от зъболекар е много по-силен от самата болка. Този зъболекар си го намерих, защото той обикновенно ми обръща внимание и разбира много добре трудното ми психическо състояние когато седя на неговия стол. Обикновенно дори и да чакт много други негови клиенти спира, когато види че вече умирам от ужас и сърцето ми е достигнало повече от 200 удара в минута, не защото ме боли а защото много скоро ще припадна от ужас.
След това започваме да си говорим за обикновенни житейски неща, които ме разсейват и потта по гърба ми спира да тече, въпреки че тениската вече има достатъчно количество вода и в същия момент съм отслабнал с поне два килограма. Гадна работа, няма нищо по гадно от това да се ходи на зъболекар.
В същото време малкия ми син досега се сдоби с 5 кариеса, а утре ще правим шестият. Това го отдавам на неистовото желание на баба му и дядо му да задоволят неговите щения да консумира захарни неща. Аз разбирам много добре, че е много трудно да го огранича от захарните неща, след като всички негови приятели получават огромно количество захар и затова измилих такатика, в която само в Неделя го водя на истинска сладкарница, но все пак той трябва да посещава баба си и дядо си, което е направо разбиващо за моята тактика.
Донякъде това ми дава възможност да му кажа, че не искам да му причинявам болката при зъболекаря, въпреки че той не изпитва болка, защото самият зъболекар е доста внимателен, но веднъж се случи така че потече малко кръв и това го накара да изпита ужас от това което е изплюл, след което трябваше да тичам много бързо за да го настигна на почти 100 метра от зъболекарския кабинет.
В това отношение бабите са много вредни, но нищо не мога да направя затова. Така или иначе утре ще трябва да се подложа на големият ужас, за да подам възпитание че редовното посещение на зъболекар е много важно.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 343
