Постинг
09.02.2011 09:12 -
Ще стискаме зъби
Тази година май няма да е много по-успешна от предишната и летаргията в която сме изпаднали ще продължи. Другата година щяла да е по-добра, защото много инфраструкторни проекти щели да станат готови, а това щяло да стимулира други хора да налеят малко пари в икономиката.
Тъпо че прекалено много време никой не обръщаше внимание на инфраструктората, защото тя си е доста важна и даже Сърбия добри пари събира само защото има една магистрала, а Събрбия даже и преживя доста тежки времена, но хората си ценят дойната крава.
Както и да е ще трябва да чакаме да се направи нещо, което много отдавна трябваше да е направено, но заради пълната каца с мед май не успяхме да се разберем, кой да гребе от нея.
Не мисля, че само инфрастрктората ни задържа защото идват избори и винаги когато идват избори нещата се забавят, защото и на самите избори трябва да се обърне малко внимание Не само това, но и тези които искат да наливат пари винаги се стремят да са максимално сигурно за своите пари, а при предстоящи избори сигорността силно намалява - не се знае какви хора с какви идеи ще дойдат.
Обикновенно след избори има известна смяна на курса и пренареждане на приоритетите, което внася малко друсане или турболенция. След като се овладее самолета и се види накъде лети чак тогава нещата тръгват малко по-силно.
Със сигурност добрата инфраструктора ще ни направи малко по-привлекателни, но със сигурност и липсата на скорошни избори ще ни напправи още по-привлекателни и даже мисля, че скорошните избори имат по-голям заържащ ефект и са причина да си стискаме зъби в очакване нещо да се случи.
Лошото е че сме на кръстопът и всеки ни дърпа в някаква посока и човек все по често може да забележи ефектите на приказката орел, рак и щука. На кръстопът сме си и това е и който контролира този кръстопът печели известни преимущества. Така тука всеки иска да инвестира, но и много го е страх друг да не завзме този кръстопът и не инвестира в очакване.
Щеше ми се да не сме такъв важен кръстопът и тогава нямаше да са толкова много тези, които да искат да ни спечелят за тяхната кауза, но какво да се прави тук е спрял Аспарух. Ние пък приличаме на гиздава мома, която всички момци охажват и която се чуди кой да избере и докато се чуди времето минава в очакване. Очакване, което не винаги оправдава очакванията.
Тъпо че прекалено много време никой не обръщаше внимание на инфраструктората, защото тя си е доста важна и даже Сърбия добри пари събира само защото има една магистрала, а Събрбия даже и преживя доста тежки времена, но хората си ценят дойната крава.
Както и да е ще трябва да чакаме да се направи нещо, което много отдавна трябваше да е направено, но заради пълната каца с мед май не успяхме да се разберем, кой да гребе от нея.
Не мисля, че само инфрастрктората ни задържа защото идват избори и винаги когато идват избори нещата се забавят, защото и на самите избори трябва да се обърне малко внимание Не само това, но и тези които искат да наливат пари винаги се стремят да са максимално сигурно за своите пари, а при предстоящи избори сигорността силно намалява - не се знае какви хора с какви идеи ще дойдат.
Обикновенно след избори има известна смяна на курса и пренареждане на приоритетите, което внася малко друсане или турболенция. След като се овладее самолета и се види накъде лети чак тогава нещата тръгват малко по-силно.
Със сигурност добрата инфраструктора ще ни направи малко по-привлекателни, но със сигурност и липсата на скорошни избори ще ни напправи още по-привлекателни и даже мисля, че скорошните избори имат по-голям заържащ ефект и са причина да си стискаме зъби в очакване нещо да се случи.
Лошото е че сме на кръстопът и всеки ни дърпа в някаква посока и човек все по често може да забележи ефектите на приказката орел, рак и щука. На кръстопът сме си и това е и който контролира този кръстопът печели известни преимущества. Така тука всеки иска да инвестира, но и много го е страх друг да не завзме този кръстопът и не инвестира в очакване.
Щеше ми се да не сме такъв важен кръстопът и тогава нямаше да са толкова много тези, които да искат да ни спечелят за тяхната кауза, но какво да се прави тук е спрял Аспарух. Ние пък приличаме на гиздава мома, която всички момци охажват и която се чуди кой да избере и докато се чуди времето минава в очакване. Очакване, което не винаги оправдава очакванията.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 343
