Постинг
20.05.2011 22:23 -
Ох този живот стана много сложен
Автор: koki1974
Категория: Лични дневници
Прочетен: 851 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.05.2011 22:27
Прочетен: 851 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 20.05.2011 22:27
Едно време преди да се появи интернет нещата бяха доста прости и за да се видиш с приятели беше достатъчно да използваш старомоден по съвременните схващания телефон или пък още по-естествено просто да отидеш в тях или те да дойдат у вас. Всичко това хей така без предварителни уговорки и без някакви други причини.
Сега има интернет и напоследък все по често срещам някой мой приятели в мрежата, а след това "Ей какво правиш, дай да изпием по една бира."
Понякога даже спорим в интернет без да знаем кой стои отсреща и че много добре се познаваме и понякое време се сещаме, че този спор сме го водили вече.
Ех колко сложен стана този свят. Седиш пред компютъра и спориш с някой, който живее много близко до теб и дори не предполагаш. че си пренебрегнал възможността да спориш с него лице в лице, без да използваш каквато и да е машина.
Е все пак и от самия интернет има някаква полза, след като в крайна сметка осъзнаваш, че е много по-добре да не го използваш, а просто да си спомниш че всъщност бяхме приятели.
След това си мислиш гузно, толкова ли ме налегна мързела, че не се обадих на човека, а случайно го срещнах в интернет и докато се разберем какви сме много време загубихме, а това време можехме да си го използваме и без да има интернет.
Всеки ден обменяме мейли, сайтове, скайпове, майпове и други такива и тяхното количество става толкова голямо, че в един момент си забравил кой кой е и само мозъка се сеща, че е чувал някой думи тези и т.н.
Добре че все още има мозък, който да си спомня от време на време разни минали неща иначе ще се срещнем на главната улица и даже няма да се познаем.
Сега има интернет и напоследък все по често срещам някой мой приятели в мрежата, а след това "Ей какво правиш, дай да изпием по една бира."
Понякога даже спорим в интернет без да знаем кой стои отсреща и че много добре се познаваме и понякое време се сещаме, че този спор сме го водили вече.
Ех колко сложен стана този свят. Седиш пред компютъра и спориш с някой, който живее много близко до теб и дори не предполагаш. че си пренебрегнал възможността да спориш с него лице в лице, без да използваш каквато и да е машина.
Е все пак и от самия интернет има някаква полза, след като в крайна сметка осъзнаваш, че е много по-добре да не го използваш, а просто да си спомниш че всъщност бяхме приятели.
След това си мислиш гузно, толкова ли ме налегна мързела, че не се обадих на човека, а случайно го срещнах в интернет и докато се разберем какви сме много време загубихме, а това време можехме да си го използваме и без да има интернет.
Всеки ден обменяме мейли, сайтове, скайпове, майпове и други такива и тяхното количество става толкова голямо, че в един момент си забравил кой кой е и само мозъка се сеща, че е чувал някой думи тези и т.н.
Добре че все още има мозък, който да си спомня от време на време разни минали неща иначе ще се срещнем на главната улица и даже няма да се познаем.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 343
