Постинг
13.04.2010 20:49 -
Сипах си една бира
Автор: koki1974
Категория: Лични дневници
Прочетен: 324 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.05.2010 12:07
Прочетен: 324 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 04.05.2010 12:07
След тежкия ден е добре човек да си сипе една бира с цел разпускане. Напоследък се чувствам като от рекламата на Kit kat, където се работи много и е време за почивка. Аз не ям такива захарни неща, но е добре да се изпие една бира след тежкия ден, която може и да има вид на Кит кат
.
Живота стана много труден днешно време. Работиш много, а ефективността е малка - накрая се чудиш защо изобщо работиш при положение, че смисъла от тази работа е твърде малък. Да си призная честно това, което ме държи е мисълта, че няма да е все така и някой ден отново ще огрее слънце на нашата улица, дори и това слънце само да се показва през облаците.
Труден стана живота, доста труден, но все пак е добре да се работи и даже си мислех, че не мисълта за слънчевия ден ме държи, а самата работа. Старите хора казват залудо работи, залуду не стой и може би това тяхно мислене ми се е набило в главата и затова си работя пък, че от тази работа смисъла е нищожен това е съвсем друго нещо.
Не се оплаквам, надявам се някой да не помисли това за нещо такова, но човек обикновенно когато му е трудно се чувства много по-добре, ако знае докога ще е зле- другото донякъде ще си дойде от само себе си.
Жалкото е че не знам докога няма да има никаква ефективност от това което правя и това малко ме тормози да си призная честно. Все пак си сипах една бира и реших да помисля.
Мислих мислих и нищо не измислих, после реших да напиша в дневника си това ида продължа да пия бира.
.
Живота стана много труден днешно време. Работиш много, а ефективността е малка - накрая се чудиш защо изобщо работиш при положение, че смисъла от тази работа е твърде малък. Да си призная честно това, което ме държи е мисълта, че няма да е все така и някой ден отново ще огрее слънце на нашата улица, дори и това слънце само да се показва през облаците.
Труден стана живота, доста труден, но все пак е добре да се работи и даже си мислех, че не мисълта за слънчевия ден ме държи, а самата работа. Старите хора казват залудо работи, залуду не стой и може би това тяхно мислене ми се е набило в главата и затова си работя пък, че от тази работа смисъла е нищожен това е съвсем друго нещо.
Не се оплаквам, надявам се някой да не помисли това за нещо такова, но човек обикновенно когато му е трудно се чувства много по-добре, ако знае докога ще е зле- другото донякъде ще си дойде от само себе си.
Жалкото е че не знам докога няма да има никаква ефективност от това което правя и това малко ме тормози да си призная честно. Все пак си сипах една бира и реших да помисля.
Мислих мислих и нищо не измислих, после реших да напиша в дневника си това ида продължа да пия бира.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 343
